Глава 4
Сделката
Опитах се да се свържа с брат ми, за да му кажа, че Джон държи сестра ми, но така и не стана, за това реших, че ще се наложи да се оправя. Накарах Кристиян да донесе тялото на майка ни. Първоначално не искаше, но след като му казах, че Джон държи Михаела прие, че трябва да го направи. Сутринта рано отидох в заведението на Кристиян след като се разбрах да се видя с Джон, за да говорим за размяната на майка ми, за Михаела. Видях, че стой там сам и това ми даде добра идея, че е време да си поговоря относно дъщеря ми и ако се наложи да се пробвам да се справя с него. Застанах пред вратата, когато Джон ме усети и се обърна към мен.
- - Ако ще пробваш нещо срещу мен давай! – и се изправи. – Нямаш шанс.
Когато каза това му скочих директно и дори не се помъчи, а ме метна върху масата. Отново се изправих и отново му скочих, но той без проблем ме метна зад бара. Пак се изправих и не спрях докато не видях, че няма смисъл, силата му е доста голяма.
- - Омръзна ли ти вече? – и ме погледна, а аз се изправих и се спрях. – Къде е брат ти? Мислех, че ще дойде с теб или не го интересува какво ще се случи със сестра му!
- - Мислех да попитам същото! Нямам връзка с него! – и застанах пред него. – Защо си мисля, че имаш нещо общо със изчезването му?
- - Първо ако исках да се отърва от него щях да се справя с него преди много време! Когато се видяхме през 1899 година! – и когато чух това не можах да повярвам, че ме е излъгал, че се познават. – Той и аз се познаваме от много време, Оливър! Само, че не помни!
- - Значи е истина, че имаш силата да въздействаш на създания!
- - Повече от това! – и взе една бутилка от бара, а след това седнахме, за да пием по- едно. – Ако трябва да сме честни познавах и двама ви! През 1899 година се видях с двама ви в Южна Калифорния!
8 август 1899 година
- С брат ти дойдохте при мен, за помощ след като имахте проблем с един много силен върколак. – и аз зачудих, за какво говори, а след това ме погледна в очите и ми върна спомените.
През 1899 година аз и брат ми пристигнахме най- известното заведение в този град: „Ледено излъчване“. Влязохме вътре с надеждата да намерим Джон, за да ни помогне с Маркус един от най- силните върколаци живял тогава. По- силен от мен и брат ми взети заедно. След като брат ми влезе вътре се качи на бара и започна да вика.
- - Търся Джон! Знам, че е тук! Нека се покажи или…. – и в този момент влязох със сестра му, Сантанико. – Брат ми ще убие скъпоценната му сестра!
- - Трябва да сте много тъпи да си мислите, че ще можете да ме победите! – и Джон се изправи, а след това видя, че сестра й никак не изглежда добре. – Какво и направихте? – а аз и счупих врата.
- - Имам нужда от помощта ти!
Наши дни
Спомних се точно това, което се случи и не можах да повярвам, че се познавах с Джон от толкова време. Другото, което ми стана интересно е какво е станало със сестра ми след като я оставихме болна от ухапването ми. Така като не знаех, за лек от ухапване реших да попитам.
- - Какво стана със сестра ти? – и отпих от уискито.
- - Сестра ми е жива, но пътищата ни се разделиха преди много години! Близо век ако трябва да сме точно, но това, което мога да ти кажа, е че все още и липсваш! – и той ми се усмихна.
Когато го каза друга част от спомените ми се върна и това, че съм имал връзка и то доста романтична със Сантанико. Не можах да повярвам как всичко това се е случила, а аз не съм си спомнил нищо от това.
- - Нека да продължим с историята!
8 август 1899 година.
След като на Джон хората прибраха сестра му, ние седнахме на една маса, за да пием по- нещо и да може да говорим на спокойствие, за тази помощ от която имаме нужда. Сервитьора ни донесе една бутилка уиски, а след това Джон ни каза.
- - Дано да имате добра причина, за да тръгнете срещу сестра ми! – и си наля една чаша уиски. – Как е спряхте? Не е лесно да се справиш с нея!
- - Да кажем, че сестра ти си пада малко курвичка!
Когато каза това брат ми, Джон направо откачи хвана го за врата, а след това му затисна главата на масата. Опитах се да направя нещо, но в този момент Джон ми спря тялото със силата ми да се движи.
- - Ако кажеш нещо такова, за сестра ми отново ще те убия! Разбра ли ме?
- - Добре! – и Джон го пусна.
- - Сега! Кого искате да убия вместо вас? – каза Джон след като се усети, за какво става на въпрос.
- - Маркус! – казах аз и той ми се усмихна.
Наши дни
След като се сетих и за това се замислих защо спомените ми идват така малко по- малко. Защо идват чак, когато взе да ми писва реших направо да наблегна на въпроса, който ме интересува.
- - Кога ще получа сестра си? – и той ме погледна не много доволен. – Не ми казваш нищо интересно, а дойдох за сестра си!
- - Маркус е все още жив! – и не можах да повярвам на това, което чух.
- - Разбира се не толкова, колкото си мисли брат ми! – каза някой и се обърнах, а тогава видяхме Сантанико. – Здравей, братко! Липсвах ли ти? – и Джон й се усмихна.
Сантанико е по- малката сестра на Джон и единственото нещо, което обича преди да се появи майка ми в живота му. Доколкото си спомням я защитава повече от всеки друг, но нещата са се променили, за този два века, който са минали. Сантанико е много красива и се нарича змийския вампир. Силата и е равна почти на тази на брат си, за разлика от това, че той е хибрид. Когато се преобрази цялата и кожа става зелена, а и змийски очи, а също така има вампирски зъби.
- - Маркус не е толкова жив! Затворен от мен с оръжие „Кама“. – и Джон много се ядоса защото това променя плановете му. – Братко защо не му кажеш защо ти е Маркус, а и Ема. – и той се изправи.
- - Не бях стигнал до тази част от историята, сестричке.
- - Все едно щеше да му кажеш!
Когато чу това Джон тръгна право към нея, но аз се появих пред тях. Сантанико се преобрази, а Джон ме метна. В този момент се замислих защо не използва цялата си сила и не я накара да стой мирно, когато ми дойде на идея, че на нея не и действа това. От гърба на Сантанико се появи опашка и ужили Джон, когато той се ядоса още повече и я метна право през стъклената врата на вън. Сантанико се изправи, когато брат й отново я събори, а аз излязох.
- - Сестричке, не си силна колкото мен!
- - Скучни сте ми! – и аз тръгнах.
- - Искаш ли да разбереш защо ми е дъщеря ти и Маркус или не! - и аз се спрях, а Сантанико се изправи.
- - Само ме размотаваш, Джон! И двамата го знаем! – и се върнах
- - Размотавах те, но сега когато сестра ми е тук! Нещата ще се променят! – и влязоха вътре, а след това аз.
Кристиян пристигна в града с тялото на майка ми и отиде право в имението, за да го остави и за да ме изчака докато аз приключа с Джон, и разбера къде ще бъде размяната. От една страна исках сестра си, колкото се може по- бързо, но от друга искам да разбера какво иска Джон от Ема, а и Маркус. Кристиян остави тялото в хола, когато Клеър се събуди след дългата дрямка след като вчера и счупиха врата. Слезе в хола, когато чу, че има някой и видя самия Кристиян.
- - Предполагам ти си Кристиян! Заради теб ми счупиха врата! – и си наля чаша уиски.
- - Извинявай! Бавно се възстановяваш! – и Клеър наля и на него една чаша.
- - Къде е Оливър? – и отпи.
- - Каза да го чакам тук! С Джон е! – и тя не можа да повярва, че той е тук.
- - Той е тук! – и се притесни още повече.
- - Да. – и отпи от чашата си.
Сантанико и Джон ми разказаха цялата история и когато разбрах какво иска Джон от нея не можах да повярвам. Изглежда, че на Джон му трябват точно още две части, за да стане перфектния звяр. Липсва му върколашката част, а за да я вземе му трябва най- силния върколак, а това е Маркус. А колкото до дъщеря ми след като се е появила на бял свят е станала най- силния хибрид, а също така и най- силния демон. А за да получи силата от нея трябва да ги убие и двамата, а аз няма да позволя това. След като ми разказа това се ядосах още повече и тръгнах, а Сантанико тръгна след мен и ме спря веднага на входа на заведението.
- - Съжалявам! Неизбежно е! – каза ми тя и я затиснах към една стена. – Не можеш да ме убиеш! Нямаш силата!
- - Но мога да опитам! Няма да позволя нищо да и се случи! – и тя ме блъсна, а аз се изправих.
- - Виж! – и се приближи към мен. – Искаш не искаш това е факт. – Радвай се, че убедих брат ми да върне сестра ти и да ви остави да живеете. Планираше да ви убие след като направите размяната. – и влезе, а аз тръгнах ядосан.
Прибрах се бесен след това, което ми каза Сантанико. Загубих всичко преди време заради грешката, която направих. Семейството ми ме мрази и всички други, но няма да позволя да загубя дъщеря ми и сестра ми в процеса. Поне това мога да направя след всичките тези години. Звъннах и на баща ми, а и на брат ми, но така и не получих отговор, което ме притесни още повече. Мина ми през акъла най- лошото, че Джон е направил нещо, а и че нещо се е случило друго. Прибрах се в къщата си и видях Кристиян да стой с тялото на майка ми.
- - Какво ще правим? – попита Кристиян и извадих оръжието „Кома“ от сърцето й.
- - Предадох майка си преди много години! Права е да е срещу мен! Аз започнах това преди много години! Аз разбих семейството си!
- - Какво ще правиш?
- Ти и Клеър ще направите размяната! Ще дам на Джон това, което иска! Сила!
- - А ти?
- - Не знам! – и пратих съобщение на Джон да се видим. – Сантанико и вие ще направите размяната! Аз ще отида да се видя с Джон. – и той ми отвърна на съобщението, че е съгласен да се видим.
Късно вечерта Кристиян и Клеър отидоха да направят размяната, а аз отидох да се видя с Джон на гробищата където да му предложа нещо, което ще иска повече от дъщеря ми. Истинска сила. Пристигнах на гробищата, когато видях Джон да стой на гроба на един човек, когато познава явно много добре. Остави цветя, а аз отидох при него.
- - Кой е това?!
- - Няма значение! – и седнахме на една пейка извън гробищата. – Какво имаш да ми предложиш?
- - Мен! Искаш сила! Давам ти я! Мен за дъщеря ми! – и той ми се усмихна.
- - Явно си много глупав! Мен ми трябва демонска сила, а ти я нямаш!
- - Имам ключа, за Алфа силата! Не ти трябва демонска сила ако имаш Алфа силата! – и той не можа да повярва на това, което чу. – Предадох семейството си, не мога да предам дъщеря си!
- - Това е интересно! Съгласен съм! Но искам и друго!
- - Какво?!
- - Напускаме града аз, ти и майка ти! И ще работиш за мен!
- - Имаш го!
Клеър нагласи всичко, за размята и отидоха на доковете, за да спасят сестра ми. Докато чакаха Сантанико да пристигне с Михаела, Клеър се дръпна на страни, а след това майка ми отиде при нея и я попита.
- - Обичаш го, но знаеш, че е неизбежно! Джон ще победи, ще вземе дъщеря ви! Ще победи!
- - Няма да го направи! Не знам какво ти е причинил сина ви, но не го заслужава! Майка ми срещу него!
- - Оливър се жертва за Ема! – каза Кристиян и Клеър не можа да повярва на това, което чу.
- - Какво?! – казаха и двете изненадано.
- - Няма да позволя да го направи! – каза Клеър и тръгна, но Кристиян я спря. – Има и друг начин!
- - Няма! Съжалявам! – каза Кристиян и Сантанико се появи с Михаела.
- - Поне спазвате своята част от сделката! – каза Сантанико и Михаела отиде при тях, а майка ми отиде при Сантанико. – Можете да сте спокойно! Брат ми се е съгласил на офертата на Оливър! Заминава с нас!
- - Не!?
- - Съжалявам, Клеър! – каза Сантанико и изчезнаха с майка ми.
С Джон отидохме в заведението на Кристиян и видяхме, че Сантанико е свършила работата си. Джон веднага целуна майка ми, а след това я изпрати да се разходи и да се нагласи, за заминаването ни. Седнах на бара, за да изчакам това, когато Джон ми каза.
- - Преди време с брат ти направихте неща за мен! Избихте цяла армия, което много ми хареса! – и аз се сетих за това. – Истината е дори да ми дадеш това, което искам. Алфа силата си безполезен, за мен. – и разбрах, че ще иска нещо.
- - Искаш да ти докажа лоялността си? – и Сантанико разбра какво брат й иска.
- - Точно така! Намислил съм нещо, когато взема силата Алфа и ти си включен също за това! Но не мога да го направя докато не съм сигурен, че сме на една страна.
- - Какво искаш?!
- - Михаела е влюбена в Кристиян и сега, когато е спасена ще се върне при него! Искам го… - и ми показа, че иска да го убия. – Разбираш ме! – и разбрах, че ако го направя никога няма да ми прости.
- - Имаш го! – казах аз и тръгнах, а Джон се обърна към Сантанико.
- - Последвай го! Искам да съм сигурен, че няма да измили нещо!
Кристиян се прибра с Михаела и Клеър в къщата ми, когато влязоха в хола, и ме видяха. Не можаха да повярват, че Джон е позволил да дойда да се сбогувам. Клеър дойде към мен, за да се ме целуне, но аз се дръпнах и те разбраха, че нещо става.
- - Оливър?! – погледна ме сестра ми и ме видя разплакан. – Ще те върнем! Ще вземем оръжието и ще убием Джон! – и Сантанико влезе при нас. – Какво прави тя тук?
- - Съжалявам.
Когато казах това на секундата скочих и извадих сърцето на Кристиян. Никой не можа да повярва, че съм го направил и видях тъгата на сестра ми, за смъртта му. Въпреки, че ни предаде. Клеър използва силата си върху Сантанико, но тя много бързо се преобрази и хвана Клеър за врата. В този момент очите ми станаха червени и аз хванах Сантанико за врата, а след това я затиснах за врата.
- - Джон искаше Кристиян! Остави я! – извиках аз и я пуснах.
- - Виждам, че все още държиш на тях! Това ще се промени! – каза Сантанико, а след това изчезнахме.
Сестра ми и Клеър не можаха да повярват на това, което видяха от мен. Михаела разбра, че ако замина с Джон ще се превърна в това, което бях. И предателствата срещу семейството ми ще бъдат още по големи. Сантанико отиде в хотела да си прибере багажа, когато аз застанах пред хотела и Джон се появи, за да поговорим. Дали съм на ясно от последиците от това да замина с него.
- - Знаеш, че ще се наложи да убиваш, за мен! Знаеш, че ще станеш това, което предаде семейството ти!
- - Ако това ще ги защити! Съм съгласен! Къде отиваме?
- - Помислих си малко, за Алфа силата не съм готов да я взема! Ако я прибера и не ме избере! Ще умра! – и аз го погледнах и разбрах, че знае на какво съм се надявал. – Живял съм толкова години наясно ми е, за Алфа силата! Всичко!
- - Добре!
- - На това си се надявал! Алфа силата да не ме избере и да ме убие!
- - Явно, братко! – каза Сантанико и дойде при нас. – Ще тръгваме ли? – и аз кимнах и тръгнахме.
- Господарю! – възкликна тя. – Какво ще стане с Миньон, ако ти си нещастен!
- Мило дете – промълви той, като все ръцете й, - ти също си едно от моите болни места. Аз трябва да замина.
Тя го погледна в очите, блестящи от сдържани сълзи, и стремително коленичи пред него. Вилхелм не изпускаше ръцете й, тя сложи глава върху коленете му и притихна. Той ласкаво си играеше с къдрите й. Тя дълго не помръдна. Изведнъж почувствува, че тя трепеи – отначало едва забележимо трепна, а после по цялото й тяло преминаха засилващи се тръпки.
- Какво става, Миньон – извика той, - какво ти става?
Тя повдигна главицата си и го погледна, изведнъж се хвана за сърцето, сякаш се опитваше да подтисне някаква болка. Той я повдигна и падна в скута му; притисна я до себе си и я целуна. Тя не отвръна нито със стискане на ръка,нито с друго движение. Здраво се държеше за сърцето и изведнъж изпусна вик, придружен от неистови гърчове на цялата снага. После скочи на нозе, ала веднага падна пред него, като че ли краката й се бяха подкосили. Зрелището бе ужасно!
- Дете мое – извика той, като я повдигна и крепко прегърна, - дете мое, какво става с тебе?
Гърчовете не спряха, предаваха се от сърцето на треперещите крайници; тя просто увисна в обятията му. Той я притисна до сърцето си я ороси със сълзите си. Изведнъж тя сякаш цялата се напрегна, както става, когато човек понася най-жестока телесна болка; всичките й членове се оживиха с нова трескавост; с бързината на отпусната пружина тя се хвърли на врата му, а вътре в нея нещо като че лу бурно се раздра: в този миг от нейните затворени очи върху гърдите му рукна поток сълзи. Той здраво я държеше. Тя плачеше и няма слова, които да опишат неудържимата сила на тези сълзи. Дългите коси се бяха разпуснали и висяха върху лицето на разплаканата девойка, сякаш
Глупостта е опасна за вашето здраве!
Не сте ли чули: Няма такива печалби!
Един страшен вирус броди из българските земи. Не става дума за грип или друга болест, не! Става дума за нещо, което е по-страшно от наркотик, по-опасно от атомна бомба и по-глупаво от Тримата глупаци на Доньо, взети заедно.
Става дума за нещо, което ви превръща в бродещо хазартно зомби, което брои последните си стотинки за да си купи картонче, но пази левче, с което да го изтърка! Много е страшно… Огледайте се! Все по-често се натъквам на хора, които нямат пари за елементарни човешки нужди, даже и за храна, но са готови да просят монети по улиците, за да ги похарчат за лъженадежда. От рано сутрин в магазините е пълно с хазартни зомбита, които търкат картончета в очакване на заветната печалба.
Стоиш в хранителен магазин, например. Пред теб човек опърпан, окъсан държи в ръцете си маргарин, 3 кренвирша и едно хлебче. Касиерката ги таксува общо 4,50. И изведнъж сметката набъбва на 10 лева,
останалото до тази сума са картончета за лотарията.
Питаш се, как е възможно?! Да ядеш маргарин и кренвирши, а да похарчиш много по-голяма сума за картончета в очакване на печалба? Не мога да го възприема, по принцип не обичам хазарта в каквато и да било негова версия, но това определено ми идва в повече.
„Следващият моля“ и някаква жена подава кисело мляко, натрошено сирене (очевадно имитиращ продукт), хляб и 6 яйца. „Маркирайте последно яйцата, защото не знам дали ще ми стигнат парите“, казва жената… Отварям уста за да кажа „оставете яйцата на жената, аз ще ги платя“ (случва се, понякога правя такива неща, защото не понасям когато пред очите ми хора се лишават от храна), но в този момент тя посяга към пирамидата с билетите.
Застивам зяпнал, иде ми да изкрещя от ужас! В каква държава живея, по дяволите! Възможно ли е това, или е плод на кошмарна халюцинация? Да се откажеш от храна заради комар?
Прибирам се и съкрушен споделям на какво съм бил свидетел. Най-изненадващо за мен, моят син ми казва „Оо, тате в училище в голямото междучасие всички деца тичат за билетчета от магазина. Никой не си купува закуска с парите… само аз и още двама приятели ходим за тако или сандвичи, но не сме чули някой да е спечелил от билетите.“ Успокоих се, поне той все още не се е заразил от този вирус!
Но как е възможно? Нали хазарта е забранен за лица под 18 години? Кой продава билети на невръстни хлапетии? Къде е държавата?
И въобще, какво правите, бе хора!? Тъпчете се с имитиращи храни, а купувате билети, имитиращи печалби? Лишавате се от нещо необходимо в името на илюзия? Защо си го причинявате? Замислете се!
Какъв е девиза на тази игра? „Няма такива печалби!“. Е, тогава какво очаквате, да спечелите ли? Не се превръщайте в поредното зомби, даряващо заплатата си на търговците на илюзии. Не бъдете наивни, не бъдете глупаци, не се подвеждайте по скъпо струващи реклами!
Някъде в бъдещето Световната здравна организация ще разпореди върху тези билетчета да има предупредителни надписи, както върху кутиите с цигари сега. Да заемат най-малко 30% от площта на билетчето и да бъдат достатъчно плашещи и отблъскващи, за да карат хората да се замислят, преди да заменят кило домати срещу илюзия.
Отсега мога да предложа първият подобен надпис: Глупостта е опасна за вашето здраве!